Миланов: Ивет стартира много под нулата

Константин Миланов е сред най-успешните лекоатлетически треньори у нас. Той е личен наставник на атлет номер 1 на България за 2008 година - Ивет Лалова. Преди няколко месеца тя претърпя операция по вадене на пирона от крака й, който бе поставен след зверското счупване на бедрената кост през 2005 г. Миланов коментира пред "7 дни спорт" възстановяването и подготовката на Ивет, актуалните проблеми в леката атлетика и целите, които двамата с Лалова си поставят през 2009 г.

- Разкажете повече за операцията, която претърпя Ивет?

- Не беше лека, а напротив - много болезнена и продължи около два часа и половина. Усложнението дойде от факта, че професорът нямаше необходимия уред за вадене на пирона. Слава Богу, всичко мина добре.

- Как се чувстваше тя след това?

- Около две седмици болката й беше много силна. Но Ивет стисна зъби и преодоля този момент. На 20-я ден започнахме леки раздвижвания. Стартирахме не от нулата, а много под нея.

- Вече тренирате активно. Как е Ивет физически и психически?

- Приятно съм изненадан, че само няколко месеца след операцията Ивет наистина е в добро състояние и можем да водим нормален тренировъчен процес. Разбира се, мускулатурата й трябва да се възстановява още. Иначе тя нито за секунда не си е позволила да бъде унила. Напротив - подхожда със самочувствие и усмивка, както винаги. Самият факт, че показателите й се подобряват макар и плавно, за нея е стимул.

- Предвиждате ли стартове през зимния сезон?

- При всички положения Ивет ще участва на няколко турнира. Още уточняваме кога и къде, но няма да й поставяме конкретни задачи. За нея са важни самите бягания, тъй като наистина това, което преживя, няма аналог и е достойно за уважение. Подготовката ни ще е насочена към cветовното първенство през лятото.

- В момента се подготвяте в зала "Фестивална". Мислите ли за лагери в чужбина?

- Подготовката тук не е нова за нас. Ивет е израснала в тази зала. Съжалявам само, че наистина условията стават все по-лоши, а от това страда цялата ни атлетика. Засега не планирам лагери в чужбина. В близките дни ще реша. Ако във "Фестивална" продължава да е такьв студ, може би ще заминем.

- Всеки ден сте в залата. Как ще коментирате това, което виждате?

- Виждам много деца, които тренират с желание. И за това ми е голямата болка - условията. Ясно ми е, че на този етап няма да се хвърлят много средства, например за нова настилка. Това наистина струва скъпо. Все пак обаче е наложително да се направят някои елементарни неща като ремонт на покрива. Там има цели дупки, които трябва да бъдат запълнени. Парите, които хвърля федерацията за отопление, на практика топлят гълъбите горе. Този ремонт трябваше да се направи още преди няколко години.

- Кой трябва да го направи?

- Не е коректно топката да се прехвърля между институциите. Залата не била на ДАМС, а била към Министерството на образованието. Нали и двете работят в името на България. Нека се обединят и да оправят нещата, защото в този студ не може и не е нормално да се тренира. Непростимо е да не се намерят средства за това.

- Как оценявате идеята за водене на централизирана подготовка на националния отбор?

- Тя не е нова. В нея има много положителни неща. По този начин всички състезатели ще тренират на едно място - по групи дисциплини. Така ще се вдигне и нивото на конкуренцията.

- Как ще коментирате проблема с допинга? Пак ни пипнаха.

- Правилното определение за мен е допинг истерия. По неофициалхни данни знам, че има около 2800 положителни проби през годината. Искам да кажа на всички, които не са толкова близо до нашия спорт - атлетите са подложени на зверски контрол. Само за пример ще споделя, че в последните 20 дни Ивет е проверена три пъти. Много съжалявам за Тезджан.

- Как са нещата у нас?

- Има няколко нюанса. Наистина са прави тези, които казват, че нямат средства и ползват съмнителни медикаменти. Но някои от тези медикаменти се правят за хората, които не са спортисти и не са подложени на допинг контрол. Покрай тях горят и атлетите. Ето затова ни трябва лаборатория, която да изследва всичко и да знаем дали да го ползваме или не. Естествено има и случаи, когато прекалената амбиция води до умишлено ползване на забранени вещества.

- Допингова лаборатория ли ни трябва?

- Доколкото знам, руското правителство отпусна огромна сума за допингова лаборатория и въпреки това Русия е сред водещите страни по хванати спортисти. Така че на нас не ни трябва свръхмодерна допинг лаборатория, а ни трябва лаборатория за възстановителни средства. Тя трябва да се използва от всички спортисти. Треньорите ще бъдем спокойни, че медикаментите, които ползваме, са тествани и може би ще спрат да ни обвиняват, че сме алхимици. Големият проблем на нашия спорт е, че нямаме възстановителни средства, които да са конкурентоспособни на световния елит.

- Значи лабораторията си остава важен проблем?

- Да, но има и много по-важни проблеми, които са довели българския спорт до това лошо състояние. На първо място са треньорите, които са изключително онеправдани. Особено в индивидуалните спортове. За базите пък изобщо не искам да говоря. Там нещата са очевадни.

- Въпреки всичко България вече има голям турнир - "Павел Павлов". Какъв е вашият коментар?

- Що се отнася до клуба "Павел Павлов", само времето ще покаже доколко това концентриране на повечето силни състезатели на едно място е успешно. Но то не е прецедент в световен мащаб. Така е например Санта Моника в САЩ. Иначе съм много щастлив и доволен, че България има такъв турнир, който вдига нивото си всяка година. Дано да събере и повече публика. Това е много важно. Едно време идвахме два часа преди състезание във "Фестивална", защото иначе нямаше да има места. Подкрепям това, което прави Георги Павлов и му желая успех.

- Той налива и много средства в атлетиката?

- Разбира се. Но проблемът със спонсорството е актуален. Ако няма закон за спонсорството, няма да има и клубове. Състезателите и треньорите трябва да са назначени там и да са подсигурени. А когато постигнат успехи, федерацията също да им помага вече като на национални състезатели. В момента клубовете у нас са изключително бедни. Оттам идва проблемът, че нямаме високи резултати при мъжете и жените. Клубовете поддържат юноши и девойки, които са ученици и не им се плащат заплати. Те пък им носят точки от класирания.

- Един от актуалните въпроси в българския спорт е решението на Сесил Каратанчева да играе за Казахстан. Имате ли коментар?

- Малко съм раздвоен. Както и да прозвучи, е факт, че в днешно време парите са определящи. В спорта също. Щом са й предложили възможности за реализация, тя има право да ги използва. Но от другата гледна точка - не го одобрявам изобщо. Ивет също е получавала такива предложения, но и през ум не й е минавало да приеме. В крайна сметка всеки човек сам решава как да постъпи в дадена ситуация. Предполагам, че федерацията по тенис ще получи някаква компенсация, ако не - то си е за тяхна сметка.

- Какво ще кажете за ямайския бум в атлетиката през 2008 г.?

- С доста резерви се отнасям към това, което направиха. Просто при тях не виждам нищо ново освен един Юсейн Болт. И треньорите, и състезателите са същите. Не е етично да говоря, но имам известни съмнения как са постигнати всички тези резултати. Но дали съм прав, ще покаже само времето.