Георги Павлов е с мисия „Спасител“ на българската лека атлетика. В съществуващия от три години негов клуб „Павел Павлов“ вече са част от най-класните ни спортисти. Врачанинът успя да доведе Дуейн Чембърс на турнира на името на баща му Павел Павлов, а българските фенове видяха бягане на 100 м от 10,03 сек. Жоро, занимащ се и с мениджмънт, даде интервю за DeltaNews.
- Жоро, как върви подготовката за турнира в условията на финасова криза?
- Под пълна пара. Обикаляне по фирми. Убеждаваме ги, че кризата не е толкова голяма и не трябва да скъсяват рекламните бюджети. Надявам се, че в най-скоро време ще можем да обявим и генералния спонсор. В сериозни преговори сме с „Еврофутбол“. Дано до 1-2 седмици да финализираме всичко и да обявим официална сделка. С тях преминахме през сериозни перипетии – през никакво участие, през почти минимално, сега сме горе-долу на парите от миналата година. Трябват ни като един стабилен спонсор. От там-нататък разчитаме единствено и само на институциите. Като под институции имам предвид Българска федерация лека атлетика, тя винаги е помагала, ДАМС и Община София. Не на последно място се надявам и на Община Враца. Другите ще бъдат малки спонсори, които ще помагат заради лични контакти.
- След финализирането на сделките със спонсорите ли ще стане ясно звездното присъствие на турнира?
- Политиката ни е да не даваме стартови пари. Има-няма пари, участниците ще бъдат едни и същи. Звездите, които се надяваме да дойдат, ще дойдат от лични контакти и разговорите, които проведохме през миналата година. Всички останаха много доволни и се надявам това да помогне да привлечем и нови хора и дори някои звезди. Наистина, миналата година организацията беше на много високо ниво. Атлетите бяха очаровани от отношението, което имахме към тях.
- Кои атлети очакваш да дойдат?
- Най-голямото ми желание и надежда е да видим пак Дуейн Чембърс. На европейското първенство в Торино говорихме с него. Може да се каже, че вече сме по-близки приятели, не само познати. С треньора му също се запознах. И двамата поеха ангажимента, че ще дойдат. Много са доволни и имат желание да посетят турнира. Дано след силното му представяне през зимата и европейския рекорд, който постави, да не доведат до някакви финансови претенции към нас. Това е абсолютно нормално да го има, но предвид кризата и малкия бюджет, който имаме, ще бъде непосилно да им дадем някакви пари. Да се надяваме както е обещал, да си спази обещанието и да дойде без пари. Това е голямата звезда, която очакваме. За радост, някои от участниците от миналата година се развиха много добре. Победителката от миналата година на 400 м Алиан Помпей влезе на финал на Олимпийските игри. Някои от рускините станаха златни медалистки на европейското с щафетата. Дано се върнат и да доведат и други техни колеги. Много важно е, че турнирът вече е европейска категория. Популярността му е по-голяма поради факта, че е в сайта на европейската централа (ЕАА), официално състезание на ЕАА е и се надявам това да привлече повече състезатели, които не могат да намерят място в елитните турнири, като Златна лига и Гран При. Залагам на популярността, която набрахме и от това зависи какви атлети ще дойдат.
- Големите турнири не приемат атлети, които са хващани с допинг. Би ли се присъединил към тази завера?
- Никога. За всяка една грешка, както в живота, така и в спорта, има срок на изтърпяване на наказание, след което човек се реабилитира и има право на нов живот, право да се състезава или да живее. Аз съм „за“ наказанията в спорта, но не съм „за“ продължение след изтичането му. Едни от най-големите светила в спорта са хващани, наказвани, връщали са се и са доказвали, че могат пак да показват добри резултати. Винаги съм бил зад спортистите и зад треньорите. Не ги деля на „хващани“ и „нехващани“ - всички са еднакви.
- Ще издаваш ли книгата на Чембърс „Race against me“ в България?
- В момента преговаряме с мениджъра му, който издава книгата му и държи правата. Надявам се до 1-2 седмици да имаме някакъв резултат, да вземем правата, да я преведем и да я пуснем в България. Много интересна книга е, Чембърс е един много сериозен състезател, с дългогодишен опит и ще бъде интересно за любителите на атлетиката у нас.
- Чембърс достатъчно популярен ли е и извън сферата на атлетиката и ще може ли да се продава у нас?
- Да, надявам се. Все още не съм чел книгата, но от разговори с Дуейн знам някои детайли. От нещата, които са ми известни, това е едно интересно четиво, което не само е насочено към леката атлетика, а към хора, които обичат спорта и се занимават по някакъв начин със спорт.
- Преди 4-5 години нямаше български атлети, които да работят с наши мениджъри. Сега пък са единици тези, които се доверяват на чужденци. Как извоювахте това доверие?
- Аз се занимавам от 2 години с мениджърство. Предимно работя с атлетите, които са в моя клуб. С тях имам и приятелски отношения, и им помагам. Повечето атлети знаят, че работата с чужди мениджъри е по-сложна. Комуникацията с тях първо е по-трудна. Второ да контактуваш с роден мениджър, който е твой приятел и по цял ден следи тренировъчната ти дейност и житейския ти път, и нуждите, които имаш, е по-полезно, отколкото да контактуваш с напълно непознат, който виждаш един път в годината и комуникацията е само, чрез email-и. Лично мой персонален успех е, че вече работя с едни от най-елитните ни атлети, което е и чест. Турнирът също вдигна класата си. Завързах вече много контакти с организатори. Това е пътят. Колкото повече организатори познаваш, толкова по-лесно е да пласираш собствените си състезатели. Но основата на всичко е атлетите да имат успехи. Без постижения, и най-добрият мениджър не може да бъде в помощ.
- Имаш ли амбиции да работиш и с чужди лекоатлети?
- Разбира се. Всеки мениджър има амбиции да разширява дейността си и да работи с повече и с по-качествени атлети. Насочвам се предимно към млади състезатели от руските републики, съседните страни и България. Говоря свободно испански и руски и затова се насочвам главно към тези държави, с чиито представители мога да имам пряка комуникация.
- От скоро работиш със състезателките на Георги Димитров – Ваня Стамболова, Венелина Венева и Теодора Коларова, чиито наказания заради допинг изтичат скоро. Венева обаче има да връща пари. Как ще разрешавате този проблем?
- Проблемът на Венева с парите е на път да се реши. Силно казано е, че това е проблем. Ако като организатор на турнир ми се случи подобно нещо, никога не бих искал обратно пари от наградния фонд. Дадения атлет е свършил работата, за която му е било платено. Малко е неприятно след време да извличаш полза от страданието на хората и нелепи случки. Ясно е, че не са искали да им се случи. Каквото и да е станало може да е плод на грешки. Сумата на Венева беше около $25-26 000. Облягайки се на по-горе изложената теза, говорих с всички организатори на турнири, на които Венелина дължи пари. Най-голямата сума е от турнира в Сплит, който се организира от мъжа на бившата атлетка Нора Иванова – Харолд Едлецбергер. На европейското с него се договорихме и преди няколко дни получих официално потвърждение, че от Сплит нямат вече финансови претенции към нея. Благодарен съм на Хари, а това е пътя за действие с другите. Едва ли и тези хора са опрели точно до тези пари, а Венева реално няма от къде да ги извади. От Банска Бистрица имам устно уверение и чакам тази седмица email от организатора, че нямат финасови искания. Благодарение на президента на БФЛА Добромир Карамаринов, имах среща с шефа на румънската федерация. Разбрахме се, че и от турнира в Букурещ няма да имат претенции. Реално остават Гент и Брюксел. С организаторът на единия турнир съм в близки отношения и се изненадах, че на първи разговор не протегна ръка, за да ни помогне. Надявам се в оставащите 1-2 месеца до края на наказанието на Венелина да намерим общ език. Ако ли не, ще връщаме парите. От Гент и Брюксел са около $7-8 000.
- Има ли яснота къде ще бъдат първите стартове на Стамболова, Венева и Коралова?
- Чакаме да минат последните уточнения с IAAF. Изпратили сме вече документите на Стамболова, чакам и бележките от турнирите за Венелина преди да изпратим и нейните. Първата стъпка е да им възстановят правата. Да кажат, че всичко е наред по задължителните допинг проби, които са направени. Вече имам предварителни разговори за доста турнири. На първо време говоря за първите състезания, които са през май и началото на юни. 100%-ова яснота няма, защото първо трябва да им дадат правата. Но има голям интерес към тях и няма да има липса на турнири. Единственият проблем ще бъде с по-силните – Златна лига и Гран При, но ако дават добри резултати и тези пречки ще отпаднат. Пример е и Чембърс. След успехите му, потвърдиха, че ще бъде поканен на Златната лига в Берлин. Това беше немислимо до миналата година. Теодора Колатова най-вероятно няма да участва тази година. Наказанието й изтича в края на август, след световното първенство. Има някакъв малък шанс да направи 1-2 турнира през септември, за да започне есенната подготовка като действащ спортист.
- Извършваш ли някакъв контрол върху медикаментозното възстановяване на състезателите ти? Ако сгафят те, намесва се и твоето име.
- С всички състезатели, които работя, съм в добри приятелски отношения. Често ходя на стадиона, може да се каже, че ежедневно контактувам с тях. Много съм близък с треньорите им. Доколкото знам, всеки знае рисковете при употреба на допинг и не вярвам, че някой ще взима медикаменти, с които знае, че може да има проблем. Няма как да ги контролирам, това е повече от ясно. Който иска да вземе, може да вземе и тайно. Рисковете са много големи поради ниските бюджети, и безпаричието, безхаберието на повечето институции. Купуват се всякакви добавки, с непроверен произход, грешка може да стане винаги. За това винаги съм заставал зад състезателите и треньорите.
- Клубът ти е със седалище във Враца. Какви са условията в града и има ли помощ от Общината, където бившата атлетка Светла Димитрова отговаря за спорта?
- Светла Димитрова ми е приятелка и от нея получавам морална помощ винаги, но си оставаме само с моралната. Нейните ръце са завързани и нищо не зависи реално от нея. Над нея има Общински съвет, кмет. Като цяло, ние сме на едно от местата, на които се помага на спорта. Миналата година съм получил 2 600 лв. от Общината. Първата година, в която регистрирах клуба, получих 1 600 лв. Вървим във възходяща линия. С 2 600 лв. не мога да си платя храната и спането за състезание само на децата, които са във Враца. Но все пак се прави нещо за спорта откакто Светла Димитрова е в Общината. Участниците ми на Олимпиадата Десислав Гунев и Кольо Нешев получиха по 2 500 лв. възнаграждение, което някаква светлина в тунела. Иначе условията за подготовка във Враца са плачевни. Доколкото чувам, Светла Димитрова прави някакъв проект за вземане на средства от ДАМС за ремонт, заливане на стадиона във Враца. Надеждата ни е в нея.
- Ежедневно си на стадиона, пътуваш с отборите на всички големи първенства за юноши, мъже и жени. Какво ни липсва, че все по-рядко се връщаме с медали?
- Нивото на нашата атлетика е много ниско. Тук вина имат абсолютно всички институции в страната свързани със спорт. Много мизерно е съществуването на един български атлет. Не е престижно да си атлет. Не може едни спортисти, които са вече зрели хора, над 18 г., да получават някаква заплата от 200 лв. - колкото е заплатата на една чистачка в училище. От тук като се започне, мотивацията е нулева. Каквото и да направят тези деца на национално ниво, всичко е мизерни възнаграждения. Участието на Олимпийски игри е горе-долу добре платено. Базите са на последно място. Ако има средства, има къде да се води подготовка. Основният проблем е липсата на мотивация, възнаграждения, никаква система в държавата. Няма професия треньор. Няма как да има атлетика без стимули. Относно методиката, имаме добри специалисти, така че едва ли методиката е проблем. Има демотивация на нашите атлети. Отиват на състезание в чужбина и гледат с какви хора трябва да се конкурират – облечени, нахранени, подсигурени и всичко им е наред.
- Коя ще бъдете звездата в атлетиката ни през летния сезон?
- Не съм много обнадежден, не само за атлетите от моя клуб. Не ги деля, всички са ми приятели, на всички стискам палци. Разчитам на Момчил, на Ивет. Разчитам много на един Георги Иванов, който има страхотен потенциал и е страхотен талант, но е много мързелив, държа да го подчертая. На Инна Ефтимова, Боби Божинов. Джоко показа, че годините нямат значение. Най-големи надежди възлагам на Ваня Стамболова и Венелина Венева. Те са ни най-успешните атлети в последните години. Но пак се въртим около хора на по 32-34 години. Имаме едно ядро, но те са шепа от хора.
- Защо избра атлетиката?
- Самият аз съм бил лекоатлет, баща ми е бил лекоатлет. Цялата идея се зароди, когато почина той. Пръв ме хвана треньорът ми от Враца Румен Павлов, който ми обясняваше колко е тежко положението в атлетиката. Впоследствие се срещнах с Лили Видева и Костадин Рачев, Петър Дачев и лека-полека се завъртя колелото с атлетиката, влезе ми под кожата. Това за мен е най-великият спорт, Кралицата на всички спортове е. За мен е чест, че въобще съм в атлетическото семейство.
- Имаш ли амбиции за влизане в структурите на федерациите – българската и международните?
- Супер амбициозен. Не крия, че мечтата ми е един ден да намеря място в нашата федерация, и в европейската, и в IAAF дори. Но за да стане трябва да покажа и да се докажа, много дълъг път ме чака. Рано ми е да мисля за тези неща, но имам амбицията. Много разчитам на Карамаринов, който ме е поел като син. Помага ми, въвежда ме, основен съветник и консултант ми е.
Яна Касова
- Жоро, как върви подготовката за турнира в условията на финасова криза?
- Под пълна пара. Обикаляне по фирми. Убеждаваме ги, че кризата не е толкова голяма и не трябва да скъсяват рекламните бюджети. Надявам се, че в най-скоро време ще можем да обявим и генералния спонсор. В сериозни преговори сме с „Еврофутбол“. Дано до 1-2 седмици да финализираме всичко и да обявим официална сделка. С тях преминахме през сериозни перипетии – през никакво участие, през почти минимално, сега сме горе-долу на парите от миналата година. Трябват ни като един стабилен спонсор. От там-нататък разчитаме единствено и само на институциите. Като под институции имам предвид Българска федерация лека атлетика, тя винаги е помагала, ДАМС и Община София. Не на последно място се надявам и на Община Враца. Другите ще бъдат малки спонсори, които ще помагат заради лични контакти.
- След финализирането на сделките със спонсорите ли ще стане ясно звездното присъствие на турнира?
- Политиката ни е да не даваме стартови пари. Има-няма пари, участниците ще бъдат едни и същи. Звездите, които се надяваме да дойдат, ще дойдат от лични контакти и разговорите, които проведохме през миналата година. Всички останаха много доволни и се надявам това да помогне да привлечем и нови хора и дори някои звезди. Наистина, миналата година организацията беше на много високо ниво. Атлетите бяха очаровани от отношението, което имахме към тях.
- Кои атлети очакваш да дойдат?
- Най-голямото ми желание и надежда е да видим пак Дуейн Чембърс. На европейското първенство в Торино говорихме с него. Може да се каже, че вече сме по-близки приятели, не само познати. С треньора му също се запознах. И двамата поеха ангажимента, че ще дойдат. Много са доволни и имат желание да посетят турнира. Дано след силното му представяне през зимата и европейския рекорд, който постави, да не доведат до някакви финансови претенции към нас. Това е абсолютно нормално да го има, но предвид кризата и малкия бюджет, който имаме, ще бъде непосилно да им дадем някакви пари. Да се надяваме както е обещал, да си спази обещанието и да дойде без пари. Това е голямата звезда, която очакваме. За радост, някои от участниците от миналата година се развиха много добре. Победителката от миналата година на 400 м Алиан Помпей влезе на финал на Олимпийските игри. Някои от рускините станаха златни медалистки на европейското с щафетата. Дано се върнат и да доведат и други техни колеги. Много важно е, че турнирът вече е европейска категория. Популярността му е по-голяма поради факта, че е в сайта на европейската централа (ЕАА), официално състезание на ЕАА е и се надявам това да привлече повече състезатели, които не могат да намерят място в елитните турнири, като Златна лига и Гран При. Залагам на популярността, която набрахме и от това зависи какви атлети ще дойдат.
- Големите турнири не приемат атлети, които са хващани с допинг. Би ли се присъединил към тази завера?
- Никога. За всяка една грешка, както в живота, така и в спорта, има срок на изтърпяване на наказание, след което човек се реабилитира и има право на нов живот, право да се състезава или да живее. Аз съм „за“ наказанията в спорта, но не съм „за“ продължение след изтичането му. Едни от най-големите светила в спорта са хващани, наказвани, връщали са се и са доказвали, че могат пак да показват добри резултати. Винаги съм бил зад спортистите и зад треньорите. Не ги деля на „хващани“ и „нехващани“ - всички са еднакви.
- Ще издаваш ли книгата на Чембърс „Race against me“ в България?
- В момента преговаряме с мениджъра му, който издава книгата му и държи правата. Надявам се до 1-2 седмици да имаме някакъв резултат, да вземем правата, да я преведем и да я пуснем в България. Много интересна книга е, Чембърс е един много сериозен състезател, с дългогодишен опит и ще бъде интересно за любителите на атлетиката у нас.
- Чембърс достатъчно популярен ли е и извън сферата на атлетиката и ще може ли да се продава у нас?
- Да, надявам се. Все още не съм чел книгата, но от разговори с Дуейн знам някои детайли. От нещата, които са ми известни, това е едно интересно четиво, което не само е насочено към леката атлетика, а към хора, които обичат спорта и се занимават по някакъв начин със спорт.
- Преди 4-5 години нямаше български атлети, които да работят с наши мениджъри. Сега пък са единици тези, които се доверяват на чужденци. Как извоювахте това доверие?
- Аз се занимавам от 2 години с мениджърство. Предимно работя с атлетите, които са в моя клуб. С тях имам и приятелски отношения, и им помагам. Повечето атлети знаят, че работата с чужди мениджъри е по-сложна. Комуникацията с тях първо е по-трудна. Второ да контактуваш с роден мениджър, който е твой приятел и по цял ден следи тренировъчната ти дейност и житейския ти път, и нуждите, които имаш, е по-полезно, отколкото да контактуваш с напълно непознат, който виждаш един път в годината и комуникацията е само, чрез email-и. Лично мой персонален успех е, че вече работя с едни от най-елитните ни атлети, което е и чест. Турнирът също вдигна класата си. Завързах вече много контакти с организатори. Това е пътят. Колкото повече организатори познаваш, толкова по-лесно е да пласираш собствените си състезатели. Но основата на всичко е атлетите да имат успехи. Без постижения, и най-добрият мениджър не може да бъде в помощ.
- Имаш ли амбиции да работиш и с чужди лекоатлети?
- Разбира се. Всеки мениджър има амбиции да разширява дейността си и да работи с повече и с по-качествени атлети. Насочвам се предимно към млади състезатели от руските републики, съседните страни и България. Говоря свободно испански и руски и затова се насочвам главно към тези държави, с чиито представители мога да имам пряка комуникация.
- От скоро работиш със състезателките на Георги Димитров – Ваня Стамболова, Венелина Венева и Теодора Коларова, чиито наказания заради допинг изтичат скоро. Венева обаче има да връща пари. Как ще разрешавате този проблем?
- Проблемът на Венева с парите е на път да се реши. Силно казано е, че това е проблем. Ако като организатор на турнир ми се случи подобно нещо, никога не бих искал обратно пари от наградния фонд. Дадения атлет е свършил работата, за която му е било платено. Малко е неприятно след време да извличаш полза от страданието на хората и нелепи случки. Ясно е, че не са искали да им се случи. Каквото и да е станало може да е плод на грешки. Сумата на Венева беше около $25-26 000. Облягайки се на по-горе изложената теза, говорих с всички организатори на турнири, на които Венелина дължи пари. Най-голямата сума е от турнира в Сплит, който се организира от мъжа на бившата атлетка Нора Иванова – Харолд Едлецбергер. На европейското с него се договорихме и преди няколко дни получих официално потвърждение, че от Сплит нямат вече финансови претенции към нея. Благодарен съм на Хари, а това е пътя за действие с другите. Едва ли и тези хора са опрели точно до тези пари, а Венева реално няма от къде да ги извади. От Банска Бистрица имам устно уверение и чакам тази седмица email от организатора, че нямат финасови искания. Благодарение на президента на БФЛА Добромир Карамаринов, имах среща с шефа на румънската федерация. Разбрахме се, че и от турнира в Букурещ няма да имат претенции. Реално остават Гент и Брюксел. С организаторът на единия турнир съм в близки отношения и се изненадах, че на първи разговор не протегна ръка, за да ни помогне. Надявам се в оставащите 1-2 месеца до края на наказанието на Венелина да намерим общ език. Ако ли не, ще връщаме парите. От Гент и Брюксел са около $7-8 000.
- Има ли яснота къде ще бъдат първите стартове на Стамболова, Венева и Коралова?
- Чакаме да минат последните уточнения с IAAF. Изпратили сме вече документите на Стамболова, чакам и бележките от турнирите за Венелина преди да изпратим и нейните. Първата стъпка е да им възстановят правата. Да кажат, че всичко е наред по задължителните допинг проби, които са направени. Вече имам предварителни разговори за доста турнири. На първо време говоря за първите състезания, които са през май и началото на юни. 100%-ова яснота няма, защото първо трябва да им дадат правата. Но има голям интерес към тях и няма да има липса на турнири. Единственият проблем ще бъде с по-силните – Златна лига и Гран При, но ако дават добри резултати и тези пречки ще отпаднат. Пример е и Чембърс. След успехите му, потвърдиха, че ще бъде поканен на Златната лига в Берлин. Това беше немислимо до миналата година. Теодора Колатова най-вероятно няма да участва тази година. Наказанието й изтича в края на август, след световното първенство. Има някакъв малък шанс да направи 1-2 турнира през септември, за да започне есенната подготовка като действащ спортист.
- Извършваш ли някакъв контрол върху медикаментозното възстановяване на състезателите ти? Ако сгафят те, намесва се и твоето име.
- С всички състезатели, които работя, съм в добри приятелски отношения. Често ходя на стадиона, може да се каже, че ежедневно контактувам с тях. Много съм близък с треньорите им. Доколкото знам, всеки знае рисковете при употреба на допинг и не вярвам, че някой ще взима медикаменти, с които знае, че може да има проблем. Няма как да ги контролирам, това е повече от ясно. Който иска да вземе, може да вземе и тайно. Рисковете са много големи поради ниските бюджети, и безпаричието, безхаберието на повечето институции. Купуват се всякакви добавки, с непроверен произход, грешка може да стане винаги. За това винаги съм заставал зад състезателите и треньорите.
- Клубът ти е със седалище във Враца. Какви са условията в града и има ли помощ от Общината, където бившата атлетка Светла Димитрова отговаря за спорта?
- Светла Димитрова ми е приятелка и от нея получавам морална помощ винаги, но си оставаме само с моралната. Нейните ръце са завързани и нищо не зависи реално от нея. Над нея има Общински съвет, кмет. Като цяло, ние сме на едно от местата, на които се помага на спорта. Миналата година съм получил 2 600 лв. от Общината. Първата година, в която регистрирах клуба, получих 1 600 лв. Вървим във възходяща линия. С 2 600 лв. не мога да си платя храната и спането за състезание само на децата, които са във Враца. Но все пак се прави нещо за спорта откакто Светла Димитрова е в Общината. Участниците ми на Олимпиадата Десислав Гунев и Кольо Нешев получиха по 2 500 лв. възнаграждение, което някаква светлина в тунела. Иначе условията за подготовка във Враца са плачевни. Доколкото чувам, Светла Димитрова прави някакъв проект за вземане на средства от ДАМС за ремонт, заливане на стадиона във Враца. Надеждата ни е в нея.
- Ежедневно си на стадиона, пътуваш с отборите на всички големи първенства за юноши, мъже и жени. Какво ни липсва, че все по-рядко се връщаме с медали?
- Нивото на нашата атлетика е много ниско. Тук вина имат абсолютно всички институции в страната свързани със спорт. Много мизерно е съществуването на един български атлет. Не е престижно да си атлет. Не може едни спортисти, които са вече зрели хора, над 18 г., да получават някаква заплата от 200 лв. - колкото е заплатата на една чистачка в училище. От тук като се започне, мотивацията е нулева. Каквото и да направят тези деца на национално ниво, всичко е мизерни възнаграждения. Участието на Олимпийски игри е горе-долу добре платено. Базите са на последно място. Ако има средства, има къде да се води подготовка. Основният проблем е липсата на мотивация, възнаграждения, никаква система в държавата. Няма професия треньор. Няма как да има атлетика без стимули. Относно методиката, имаме добри специалисти, така че едва ли методиката е проблем. Има демотивация на нашите атлети. Отиват на състезание в чужбина и гледат с какви хора трябва да се конкурират – облечени, нахранени, подсигурени и всичко им е наред.
- Коя ще бъдете звездата в атлетиката ни през летния сезон?
- Не съм много обнадежден, не само за атлетите от моя клуб. Не ги деля, всички са ми приятели, на всички стискам палци. Разчитам на Момчил, на Ивет. Разчитам много на един Георги Иванов, който има страхотен потенциал и е страхотен талант, но е много мързелив, държа да го подчертая. На Инна Ефтимова, Боби Божинов. Джоко показа, че годините нямат значение. Най-големи надежди възлагам на Ваня Стамболова и Венелина Венева. Те са ни най-успешните атлети в последните години. Но пак се въртим около хора на по 32-34 години. Имаме едно ядро, но те са шепа от хора.
- Защо избра атлетиката?
- Самият аз съм бил лекоатлет, баща ми е бил лекоатлет. Цялата идея се зароди, когато почина той. Пръв ме хвана треньорът ми от Враца Румен Павлов, който ми обясняваше колко е тежко положението в атлетиката. Впоследствие се срещнах с Лили Видева и Костадин Рачев, Петър Дачев и лека-полека се завъртя колелото с атлетиката, влезе ми под кожата. Това за мен е най-великият спорт, Кралицата на всички спортове е. За мен е чест, че въобще съм в атлетическото семейство.
- Имаш ли амбиции за влизане в структурите на федерациите – българската и международните?
- Супер амбициозен. Не крия, че мечтата ми е един ден да намеря място в нашата федерация, и в европейската, и в IAAF дори. Но за да стане трябва да покажа и да се докажа, много дълъг път ме чака. Рано ми е да мисля за тези неща, но имам амбицията. Много разчитам на Карамаринов, който ме е поел като син. Помага ми, въвежда ме, основен съветник и консултант ми е.
Яна Касова
