Павлов: С помощта на институциите можем да преборим кризата

Георги Павлов тренира за кратко лека атлетика, без да има особени успехи. В момента се занимава с бизнес, предимно с рентиерство. Държи няколко магазина и пункт за "Еврофутбол" във Враца. Освен това дава под наем апартаменти по Черноморието, пробва се и в строителното предприемачество. Ето какво каза той пред "7 дни спорт".

- Как се издържа лекоатлетически клуб в България?
- Не е лесно. Специално моя клуб го издържам изцяло с лични средства и с минимална помощ от общината. Опитвам се да дам на състезателите поне малка финансова стабилност, въпреки че заплатите им не са големи. Осигурявам им екипировка, лагери.

- Как се обединяват на едно място някои от най-добрите български атлети?
- Повечето от тях са ми приятели, не просто членове на отбора. Всеки ден съм с тях, дори тренираме заедно. Изслушвам ги, разбирам проблемите им, давам им съвети, помагам им. Все пак съм по-голям от всичките. Основната събирателна е приятелството. Опитвам се да им помагам и с пари, но засега е доста символично. Около 10-15 души са на твърда заплата.

- Мислили ли сте за привличане на спонсори?
- Разбира се. Засега обаче няма резултат. Надявам се, когато видят, че това е най-сериозният клуб в България, да се заинтересуват. За това обаче и състезателите трябва да покажат резултати.

- За турнира "Еврофутбол" ви подаде ръка?
- Да, беше генерален спонсор. Турнирът е по-големият продукт. За него трябват много средства, особено сега, когато се повиши рангът му. На този етап обаче не мога да кажа, че положението със спонсорите е добро, тъй като всички имат оправдание - финансовата криза.

- Значи третото издание на "Павел Павлов" все още не е обезпечено?
- Да, но няма съмнение, че ще се справим. Вероятно ще се наблегне отново на лични средства и на помощ от приятели. Надявам се държавните институции също да се включат под някаква форма. Досега БФЛА и Добромир Карамаринов винаги са стояли зад мен. Благодарен съм, че получих възможност да пътувам, да трупам опит и контакти като мениджър. Дано и ДАМС се включи за турнира тази година. Разчитам на помощ и от общините - София и Враца. Само с помощта на институциите можем да преборим кризата.

- Водите ли вече преговори с големи имена, които да бягат в София, подобно на Дуейн Чембърс?
- Със сигурност ще говорим. На този етап обаче не можем да очакваме суперзвезди. Ние не можем да си позволим да плащаме така наречените стартови пари. Дуейн дойде, без да му плащаме, изцяло на приятелски основа. Още е рано обаче да се гарантира участието на някого.

- Как един български мениджър може да пробие и да стане част от тази гилдия в света?
- С много труд и средства. За да си добър мениджър, трябва да имаш добри състезатели. Трябва да си организатор на голям турнир и да имаш много дълъг стаж зад гърба си. В България няма добри мениджъри.

- Може ли да се изгради добър състезател в българските условия на тренировка?
- Всеки ден съм в залата. Условията са просто плачевни. Не може и дума да става за сравнение с чужбина. Но на този етап не виждам как можем да променим нещата.

- Какво е мнението ви за засилващата се допинг истерия?
- За съжаление където има спорт, има и допинг. Бъдещето е в чести проверки и налагане на все по-сериозни наказания.

- Как виждате българската лека атлетика в момента?
- За щастие този спорт има много силен ръководител в лицето на господин Карамаринов. Той е уважаван от всички в световната атлетика. Това е парадоксът - България има силно лоби и контакти в царицата на спортовете. Проблемът е вътре в държавата. Защото гарантирам, че в момента ние можем да вземем какъвто си поискаме лекоатлетически форум, защото имаме по-ценното и по-трудно постижимото - контактите. Нямаме обаче условията.