Джоко: Сега е моето време

Николай Атанасов-Джоко се представи най-добре от българските лекоатлети на европейското първенство в зала в Торино. Възпитаникът на Атанас Атанасов зае пето място във финала в скока на дължина с личен рекорд на закрито от 8.11 метра. Обичан от едни и хулен от други, Джоко е една от най-интересните и ексцентрични личности в залата. Големите си успехи 34-годишният Атанасов записа в последните две години – пето място на световното първенство в зала във Валенсия`2008 и пето място на европейския шампионат на закрито в Торино`2009. Днес той ще получи специална награда от Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) за силното си представяне на първенството на Стария континент. Ето какво сподели скачачът ни в специално интервю за Sportal.bg:

- Джоко, отмина ли вече еуфорията, която те бе обзела около европейското първенство?

- Аз тръгнах за Торино в еуфорично настроение. Тръгнах уверен, макар че никой не ми вярваше. Когато казах, че отивам за европейската титла много хора ми се изсмяха. Въпреки това се представих прилично и когато се прибрах всички бяха щастливи – и треньорът ми, и семейството ми. Нямаше и как да не са радостни, след като си направих лично постижение в зала.

- Съжаляваш ли все пак, че скача стабилно, а резултатът ти от 8.11 метра стигна само за пето място? При други обстоятелства можеше да вземеш и титлата с това постижение.

- Не, дори се радвам, че стана много силно състезание. Като тръгнах с 8.02 метра в първия опит си мислех, че ще взема медал, но останалите се разскачаха. Можех да се преборя за сребърен или бронзов медал, но стара травма ми попречи да скачам максимално. Иначе наистина бях готов за медал. В последния си опит, като видях 8.11 метра се зарадвах истински, поздравих залата и вдигнах ръце. Докато на световното във Валенсия миналата година след последния си опит се чувствах гадно, не се радвах, защото там можех да стана шампион. А с петото си място сега се чувствам все едно съм се преборил за медал.

- Изненада ли те германецът Себастиан Байер, който стана шампион с европейски рекорд и как ще се представи според теб той през лятото?

- Никой скачач не трябва да се подценява. Както е казал Боб Биймън – Никога не знаеш кога птичето ще ти кацне на рамото. Германецът просто си хвана часа, деня, всичко му беше перфектно. Сега всеки ще го има в предвид и ще го слага в сметките за лятото. Момчето наистина уцели перфектен опит. През лятото мисля, че ще скача някъде около 8.30 -8.35 метра.

- А от теб какво можем да очакваме през лятото?

- Ако всичко е наред с краката ми, би трябвало да нямам проблем с норматива и с квалификацията на това световно първенство. Мисля, че ще е много силно състезание. Ще се готвя за квалификационната норма, която сигурно ще е от рода на 8.10 – 8.15 м. И аз си чакам моето птиче да ми кацне на рамото. Всеки мечтае за титла, медали, призови класирания.

- Вече си на 34 години, притеснява ли те това?

- Годините не говорят нищо, г-н Карамаринов ми е зад гърба. Каза да се подготвям спокойно, ще имам и сериозна конкуренция в България в лицето на Наско (б.а. Атанас Русенов) и Борко (б.а. Борис Божинов)– пожелавам им да си направят силни резултати през лятото. Психически и физически се чувствам на 22 и съм по-млад от тях.

- Ти си един от най-опитните български лекоатлети, но стигна до най-големите си успехи в последните две години – как си обясняваш това?

- Може да прозвучи много смешно, но аз имам много късно развитие. Моят пубертет протече някъде около 26-ата година. Започнах след 30 години да се развивам като резултати и като психика. Започнах да си правя лични постижения на 34 години. И аз, и треньорът ми се чудим какво става. Чувствам се много уверен. Има хора, които остаряват на 25 и такива, които са млади на 40. Явно сега ми е времето.

- Имаш много почитатели, но не са малко и хората, които те наричат “екскурзиант”, когато тръгваш за големи състезания. Какво би искал да кажеш на тези хора?

- Тези, които ме подкрепят, винаги са ме подкрепяли. На всички искам да пожелая да са живи и здрави. А на тези, които пишат по форумите искам да им кажа, че ние все пак сме се трудили, за да отидем на тези първенства. А тези, които пишат, как трябва да ги наречем? Нека тези, които ни наричат “екскурзианти”, да отидат да видят какво е да излезеш пред пълна зала или 60 000 души на стадиона и да видим дали ще успеят да се контролират. Искам да им кажа, че каквото и да правим, ние сме шепа хора в атлетиката и нека ни подкрепят – знаят къде се готвим, с какво се готвим, парично, възстановително – всичко ни е на нулево ниво – не може само да се изисква. Г-н Карамаринов прави всичко за нас, дава всичко от себе си, а те дори и по него плюят. Човек, който няма нищо общо с атлетиката, няма как да разбере какви усилия полагаме, за да се състезаваме. Луис Цатумас тръгна като №1 в световната ранглиста, а не направи нищо в Торино, но хората го уважават и ценят. Миналата година отидох във Валенсия на екскурзия и станах пети. Тази година отидох на екскурзия в Торино и пак станах пети. Пожелавам си да направя още 4-5 такива екскурзии в кариерата си. Ако искат, тези хора да дойдат и да ми кажат в очите, ще им покрия норматива и нека те отидат, пък после аз ще ги посрещна лично с камери и микрофони. Всеки има шанс, има хора, които отиват – може да паднат две да се спънат във виража и например Цвети Кирилова да вземе медал. За Инна Ефтимова също пишат, че след две години щели да я хванат с допинг. Ние останахме петима атлети на кръст, а вместо да ни подкрепят хората само ни плюят. Не ни е приятно, няма смисъл от плюене – това са хора, които избиват комплекси. Мога да направя един конкурс “Скачай с мен” за тези, които постоянно ни плюят. В него могат да участват всички, които ни критикуват, за да ги видим те какво ще направят. А на най-големия си критик мога да му осигуря лагер, да тренира с мен, аз да му подготвям тренировките и да видим дали ще скача толкова, колкото и критикува.

- С треньора ти Атанас Атанасов имате еднакви лични резултати на открито от 8.31 метра. Ще успееш ли да го надминеш до края на кариерата си?

- Ох, вече не знам. Може да имам късмет да го направя, а може и да нямам. По брой скокове над 8 метра го водя, по класирания на световни и европейски първенства също съм преди него. Само по килограми му отстъпвам. Той е 102, аз съм 76. “Съжалявам тренер, но съм пред теб и трябва да ме уважаваш”. До последния си ден в атлетиката ще гоня този резултат – поне с 1 сантиметър да го надмина, но да го подобря. За зимен резултат го бия, но летният му е равен с моя. Ако гледаме вятъра обаче, неговият резултат е постигнат с малко по-силен вятър от моя, така че и там го бия. Тренера е един от малкото, който е направил жена световна шампионка (Христина Калчева, скок височина в Маебаши`99) и мъж, който е пети на световно. Това много малко треньори могат да го направят и аз искам да му кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ.

- Петър Дачев, с когото правехте едни от най-интересните състезания в трапа, реши да се откаже от атлетиката. Ще ти липсват ли битките с него?

- Цял живот ще ми липсват. От самото начало до момента с Пешо сме се съревновавали. Той е изключителен спортист, много добро момче и много добър приятел, но ще го виждам поне на състезанията. Пожелавам му да тръгне нагоре и да има успех във всичките си начинания. Но да минава от време на време през залата да се виждаме и да се позаяждаме. Това момче е герой, доказал се е, това че го сполетяха тези контузии е лошо, но от мен има много голямо признание.

- Кое е най-интересното ти състезание срещу Дачев, което помниш?

- Много рядко сме били и двамата в добра форма – винаги единият е бил по-добре от другия, но се е случвало и да се надскачаме с по 1-2 сантиметра, но повечето победи са в негова полза.

- Познаваш добре Атанас Русенов и Борис Божинов, които през зимата записаха добри резултати, но на европейското първенство в Торино не успяха да се реализират...

- Стоя зад гърба на Наско и ще му помагам с каквото мога, защото е много талантлив. Ние дори живеем заедно, делим един апартамент в Пловдив и заедно се чувстваме много добре. А на Борко му пожелавам да се стяга и да се развива добре психически и физически. Ще съм много щастлив, ако на световното първенство в Берлин аз скоча 8.15 м, а те по 8.30 м. Ще отида и ще им стисна ръцете.

- Изглежда си орисан да си пети – миналата година пети на световно, тази пети на европейско, лятото в Берлин...

- Пето място. Искам да вляза в осмицата, но ако е дал Бог, ще съм много щастлив, ако пак завърша пети. Тогава може да ме кръстите вместо Джоко Петко. Няма да е лошо навсякъде да съм пети, но говорим в световен мащаб, а не на републиканско. Ако стана пети на републиканско, си хващам такъмите и кой откъде е.

- Ще получиш специална награда от БФЛА за отличното си представяне в Торино, очакваше ли подобно признание?

- Принципно не очаквах, защото пари не се раздават за пето място на европейско, но тренера ми го каза вчера (б.а. понеделник) и останах очарован. Искам да изразя специални благодарности към г-н Карамаринов. Гарантирам, че той с двете си ръце прави всичко само и само да сме добре. Някои хора ще кажат, че му се подмазвам, но това си е самата истина. Аз нямам за какво да се подмазвам.

- На времето участваше в много дисциплини – бегови, скокови, и имаше добри резултати. Защо в крайна сметка избра скока на дължина?

- По принцип имам много голяма вродена скорост и издръжливост. Когато започнах да бягам ме взе Янко Братанов, но когато той отиде в Катар, нещо в мен се пречупи. Иначе имах 48.75 сек на 400 м и 21.80 сек на 200 м в зала, когато бях старша възраст. Резултати, които днес не могат да помиришат дори и мъжете. На Една Клубна Купа през 1994 година, когато се готвех при Валери Петров, нямаше кой да скача скок на дължина. Тогава той ми каза да скоча пробно веднъж на тренировка и като го измерихме беше 7.39 м. Тогава Альоша Велков искаше да се захванем с него да тренираме скок. Започнахме, но не много сериозно. През 1998, когато тренирах при Васко Ангелов, на едно състезание бягах 200 метра и веднага след финала застанах на разбега с 200 пулс. Направих опит от 7.89 метра, събрах си такъмите и си тръгнах. Тогава при мен дойде един треньор и ми каза, че нормативът за европейското първенство в Будапеща е 7.90 и не съм го покрил само за един сантиметър. Така се запалих и през 2003 скочих 8.31 – наистина тази дисциплина ми доставя огромно удоволствие. Когато закова 8 метра, всичко ми изригва отвътре, искам да крещя, да ям пясък, да изряза радостта си по някакъв начин.

- Звучиш много обнадеждаващо, но вече си на 34 години. Мислил ли си за отказване?

- Аз съм в стихията си – може ли човек да е в стихията си и да тръгне да се отказва? Чувствам се лек, чувствам се пластичен. Докато мога ще скачам, когато стана пети на републиканско, си събирам багажа и си тръгвам. От 1986 година, когато влязох в спортното на ЦСКА, не съм спирал да мисля за атлетика и това продължава вече цели 23 години. Мисля, че мога да изкарам още 2-3 години като състезател.