За атлетиката с любов*

Черните краски, които обагриха родната атлетика в последно време, ме накараха да се замисля защо истински обичам този спорт, защо винаги, когато стъпя на пистата, нещо в мен изтръпва. Всичко започна преди повече от 10 години – тогава за първи път стъпих на атлетическата писта. Всичко това продължи малко повече от осем години – осем щастливи, изпълнени с много радост и разочарования, години. Има четири момента, които винаги изплуват в съзнанието ми, когато спомена леката атлетика – олимпийската титла в скока на височина на Стефка Костадинова от Атланта`1996, световната юношеска титла в скока на дължина на Петър Дачев от Анеси`1998, златния медал на Тереза Маринова в тройния скок, извоюван в проливния дъжд на игрите в Сидни`2000 и думите на Константин Миланов за Ивет Лалова – “Запомни това момиче, някога то ще стане звезда”. Хубави спомени, които предизвикват у мен приятни емоции.

Напоследък обаче всичко върви против българската атлетика. Седем състезателки изгоряха за допинг в последните две години, резултатите ни на големите първенства не са никак добри. Все по-често започнах да се замислям дали точно сега не е дошъл моментът, в който, ние, спортните фенове, тези, които обичаме атлетиката, трябва да подкрепим българските състезатели? Защото най-лесно е да ги хулим и да искаме от тях само върхови постижения. Но ако поне малко се замислим, ще осъзнаем, че и те са хора като нас, и те имат чувства, които ние нараняваме.

Затова в този момент искам да кажа на Венелина, Ваня, Теодора, Даниела, Тезджан, Рая и Ваня: “Момичета, не се предавайте. Напук на всичките си недоброжелатели продължете напред по пътя на успеха”. Казвам им това, защото те го заслужават, заради лишенията и абсурдите, с които са принудени да се борят в името на спорта. Нека ние, любителите на атлетиката, не се превръщаме в бледи копия на меркантилните политици и държавници, които при успех първи идват да се снимат със спортистите, а в трудните моменти ги изоставят. Нека поне ние повярваме в нашите атлети и не ги съдим. Защото едва ли само българските спортисти взимат допинг. Ако си отворим добре очите, ще видим, че професионалният спорт днес вече е невъзможен без допинг. Просто нашите спортисти нямат възможност да се снабдяват с най-качествените стимуланти, които все още се неуловими при допинг тест. Нека погледнем реално на нещата и осъзнаем, че сериозните резултати отдавна не са плод единствено на талант. Така че, нека подкрепяме родните атлети и по-често да им показваме, че вярваме в тях и ги обичаме.

Защото всеки един, който дори за миг се е докоснал до пистата, знае, че любовта към атлетиката остава завинаги в сърцето. Атлетиката е завладяваща, опияняваща магия и не случайно се нарича Царица на спортовете.

*Заглавието е заимствано от книгата на доайена на българската спортна журналистика Григор Христов "За "Царицата" с признание и любов"