Най-добрият ни състезател в дисциплината троен скок Момчил Караилиев е едиственият финалист от българските лекоатлети от Олимпиадата в Пекин. Скачачът постигна резултат от 17,12 метра в квалификациите, но в спора за медалите записа едва 16,48 метра. Преди това Момчи записа много силен сезон, след като дълго отсъстваше от сектора заради контузии. На турнира „Павел Павлов" Караилиев се приземи в трапа на 17,38 метра, което го постави на трето място във вечната ни ранглиста в дисциплината. Скачачът започна сезон 2009 с много силен резултат - 17,05 метра, по време на международния турнир по лека атлетика в зала "Академик", който се проведе на 31 януари.
- Момчи, преди около две седмици на турнира "Академик", ти постигна изключителен резултат в коронната си дисциплина. Това изпълва ли те с увереност, че по време на европейското първенство в Торино от 6 до 8 март, може да се пребориш за шампионската титла?
- За титла не, но мога да се намеся в битката за медалите. Това е и моята близка цел. Надявам се да съм здрав и да успея да реализирам един наистина силен резултат на първенството на Стария континент.
- Кои са останалите ти цели за сезон 2009?
- Най-вероятно следващата такава ще бъде световното първенство в Берлин през лятото. Но то е много далече, а аз не обичам да си правя предварително планове. За сега мога да кажа, че ще се пусна на няколко турнира в Европа и едва след това ще мисля за летния сезон.
- Ще те видим ли на Държавния индивидуален шампионат (ДИП) за мъже и жени, който ще се проведе на 14 и 15 февруари в зала "Фестивална"?
- Не, ще пропусна надпреварата тук, за да взема участие в няколко по-силни състезания в чужбина.
- Това твое решение, да не е провокирано от лошите условия, които предлага "Фестивална" и липсата на конкуренция в тройния скок при мъжете в България?
- Определено, не. Колкото и странно да звучи, аз обичам да се състезавам и да тренирам на тази писта. Тук се чувствам много уютно и всеки път, когато скачам тук го правя с голямо удоволствие. Колкото до конкуренцията, в момента има няколко момчета от юношите, които скачат стабилно над 16 метра, но просто конкуренцията навън винаги ще я има и винаги ще бъде жестока, за това търся, за да мога да си развивам резултата.
- По време на турнира "Академик" ти се държеше за крака. Имаш ли някакви здравословни проблеми сега?
- Да, имах леко разтежение на крака, което сега се опитвам да излекувам.
- Преди да отлетиш за Пекин, ти ми каза, че кръстът все още те боли. Продължава ли и сега тази болка?
- Да ти кажа честно, аз винаги съм имал проблеми с кръста, даже още от юноша. Но вече съм свикнал да търпя и въпреки всички болежки да се събирам и да скачам...
- От 2009 година, БФЛА ще проверява всички български атлети, които са покрили нормативи за европейски, световни и други първенства от висок ранг, както и тези, които са подобрили национални рекорди на странтата. Според теб, това внася ли смут в националния ни отбор?
- За останалите не мога да отговарям, но мога да кажа за мен. Допинг контролът никога не ме е притеснявал и няма да ме притеснява, даже подкрепям тази инициатива на Федерацията. В момента подлежа на внезапен допинг контрол и това по никакъв начин няма да ми повлияе на психиката или на резултата.
- По време на Олимпиадата в Пекин ти единствен стигна до финал в дисциплината си и това те направи най-добре представилия се български атлет в китайската столица. Доволен ли си от това, което се случи по време на игрите с теб в сектора за троен скок?
- Не, оценявам представянето си за много лошо. Това бе провал за мен, независимо, че стигнах до финал.
- Каква е според теб причината за това?
- Аклиматизация. Това бе нещото, което ме спъна на финала.
- Въпреки твоето мнение по въпроса за Пекин, ти си оставаш най-добре представилия се български атлет там. Освен трениьорът ти, кой друг ти помогна да стигнеш до тук?
- Тук е времето да благодаря на президента на БФЛА - Добромир Карамаринов, който не ме изостави през последните години, когато бях опериран и не бях на пистата, на моя треньор, на спортната асоциация към МО, която ме подкрепя финансово и на всички хора в родния ми град Сливен, които бяха до мен и направиха успехите ми реалност.
- Как обичаш да релаксираш в свободното си време, когато не си на тренировка?
- За разлика от повечето спортисти, аз не обичам да разпускам по заведения. Нещото, което ми доставя истинско удоволствие са колите. С тяхното "тунинговане" се занимавам, когато не съм на тренировка или на състезание. Също така обичам да ходя на риболов и да разхождам домашния си любимец.
Снимка: Георги Димитров, sportni.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.