Николай Атанасов-Джоко се труди за 2 см десет години. С точно толкова той подобри личното си постижение и стана пети в скока на дължина на европейското първенство, което се проведе в Торино (Ит) в началото на март.
С 2 см десния крак на атлета ни е по-къс от левия. Ако го попитате дали това е вярно, той веднага ще потвърди нагледно.
„По рождение единият ми крак е по-къс. Това не ми пречи. Даже е плюс за мен. В скока на дължина има един вид приклякване преди стъпването на дъската - на мен ми идва естествено, казва Джоко в непринудения си забавен стил. - Когато съм уморен, започвам да ходя с леко клатушкане. Само тогава личи разликата."
СезонътОценката за зимния състезателен сезон за Джоко е отлична, каза го и президентът на Българска федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов. Атанасов стартира с 8,00 м на първото си състезание за годината, с което си осигури участие на европейското първенство в зала. Скача на два турнира, готвейки се за най-отговорното състезание за сезона. На континенталния шампионат Джоко се класира на пето място с 8,11 м, като подобри 10-годишното си лично постижение с 2 см. Той регистрира три опита над гросмайсторската норма. И всичко това гарнирано с две травми.
Възпитаникът на Атанас Атанасов получи мускулно разтежение на бедрото в началото на зимния сезон. Лошият късмет споходи Джоко и на турнира във Валенсия на 14 февруари. Там Атанасов остана седми със 7,75 м. Новата травма на Атанасов се оказа разтежение до ахилесовото сухожилие, което води до блокиране на движението в глезенната му става.
„На турнира в Атина (б.а. на 25 февруари) почти не можех да си движа крака, коментира той. - На никой не споделихме за проблемите ми преди европейското първенство. Два дни преди заминаването за Торино обаче имах добра скокова тренировка, направих си и лично постижение на 60 м - 6,18 сек с ръчно измерване и се успокоих."
Треньорът му дори споделил на колега, че Джоко ще скочи 8,10 м. 34-годишният състезател обаче преизпълни нормата.
„Бях готов. Чувствах се добре и на състезанието в Торино, споделя скачачът. - На квалификацията скачах във втората група и при извеждането на пистата срещнах Цвети Кирилова, която беше бягала в сериите на 400 м. Попитах я яко ли скачаха конкурентите, а тя ми отвърна насърчително „много са зле". Оказа се, че хич не са зле. Първият беше с 8,12 м, вторият с 8,04 м, общо пет човека на 7,90 м. Нормата беше 8,00 м. Аз си скочих точно толкова. Себастиан Байер (б.а. шампионът в дисциплина с европейски рекорд от 8,71 м) не го знаех въобще до тази зима. Участва на турнирите преди първенството. Очаквах от него да скочи 8,15 м. Явно му пасна пистата, но определено е бил и подготвен добре."
Атанасов имаше „късмета" да участва в състезанието с най-много участници - 31, както и и най-силното, в залата в Торино. За сравнение, Годфри Мокоена (ЮАР) взе световната титла под покрив през миналата година във Валенсия с 8,08 м. Българинът и тогава зае петото място, но със 7,90 м.
КариератаМъката на спортиста - травмата, сграбчи Джоко и преди Олимпийските игри в Пекин през миналата година. Месец и половина преди състезанията под петте преплетени кръга започна да изпитва болка в левия крак.
„При отскок направо ми се сковаваше бедрото. Ужасна болка. Чудихме се какво може да е. Минах на магнитно-ядрен резонанс. Оказа се, че имам отлепен менискус, но не и синовиална течност в коленната става. Трябваше да сменя отскачащия крак", намира сили да се помайтапи Джоко.
„За отказване дори не си помислям. Ще скачам докато мога", не променя позицията си той и на 34 г.
След три Олимпиади, още толкова европейски първенства и четири световни надпревари зад гърба си, Атанасов мисли за успехи.
„Лягам и ставам с атлетика. Няма как да я оставя, казва той. - Още съм в спорта и благодарение на Карамаринов. Заставал е зад мен и в годините, в които не бях толкова добре."
Роденият на 11 декември 1974 г. атлет започва тренировки на стадиона, когато е на 9 г. - през 1983 г. при Цецо Палазов в Правец. След три години постъпва в спортното училище на ЦСКА, а за пътя му на тартановите пътеки започва да се грижи Янко Братанов. След задължителното преминаване през юношеските многобои, Атанасов е профилиран в спринта на 200 и 400 м. Братанов заминава за Катар през 1990 г. Джоко влиза в сектора за скок на дължина официално, когато започва тренировки при Альоша Велков през 1993 г. Атанасов е тренирал точно при 10 специалиста.
„От всеки научих по нещо", благодарен е атлетът.
От 2003 г. Джоко е в Пловдив и за резултатите му е отговорен Атанас Атанасов, бивш рекордьор в скока на дължина с 8,31 м. Толкова е и най-доброто постижение на най-изявеният му състезател в момента.
„При Атанасов подобрих всичките си резултати - на тренировка и на състезание. Оставаше ми само постижението ми в зала. Но и с него се справих", горд е маниакът на тема техника, който за шест години престой в Града под тепетата вече има в речника си думата „майна".
„Връщайки се назад, съжалявам само, че не пуснах едно 800 м на състезание. Не съм бягал от седми клас, а вече е късно. Мисля, че щях да дам добър резултат", искрен е Джоко.
ТалантътИнтересът към средните бягания не е случаен, а е наследствен. Атанасов е син на бившия рекордьор на 800 и 1500м Атанас Атансов-Джоко (в зала: 800 м - 1:50,2 мин; 1500 м - 3:43,9 мин; на открито: 800 м - 1:48,4 мин; 1500 м - 3:40,6 мин). Освен таланта, състезателят в скока на дължина наследява от баща си и прякора. От къде идва Джоко? На сина е дадено обяснение, че прозвището на баща му идва от филмов герой. Бегачът на средни разстояния пиел само лимонада, а по кината се въртял „Лимонадения Джо". Приятелите му го оприличили с главния герой и след леко перифразиране две поколения Атанасови са известни като Джоко.
А че Николай е талантлив няма никакво съмнение. Настоящият му треньор определя Христо Марков като явление, а него като най-големият талант. И в момента, ако Джоко клекне на старта на 100 м на републиканското състезание, ще се конкурира с най-бързите у нас. Той има лично постижение на 100 м 10,56 сек от 2003 г., а на тренировка му е засичано 9,83 сек.
„Имам много добра скорост, но имам бавен старт. Вече не бягам отсечки от 100 м максимално, тъй като развивам скорост и съществува опасност за травмиране.", казва Джоко, който при Братанов е имал 45,11 сек на 400 м на тренировка.
Тренировките
„С треньора ми сме намерили вече правилната схема на подготовка. Мразя да правя щанга. Отсечки, скокове, басейн, почивка - няма проблеми, всичко правя с удоволствие. Дойде ли време да влизам в залата за щанги започвам да мрънкам. Правя си и тези тренировки, но с доста по-малко желание", споделя Джоко.
В Пловдив се подготвят голяма част от скачачите ни, а треньорите на стадиона са не малко популярни имена. Освен Атанас Атанасов, който създаде световната шампионка в скока на височина в зала от Маебаши'99 Христина Калчева, край състезателите си са медалистите от планетарни и европейски състезания Ива Пранджева, Ивайло Русенов и други.
„Почти непрекъснато тренираме и със скачачите от Сливен. Задължително имаме поне един лагер заедно с тях, а тогава тренировките са тежки. Вечер имаме сили да си кажем по един виц и заспиваме", разказва Атанасов.
КонкурентитеДжоко се възползва от възможността да има конкуренция на тренировки и на състезание в момента. Но бившият европейски шампион в скока на дължина в зала Петър Дачев остава големият дразнител за Джоко.
„С него състезанията винаги са били оспорвани. Видя ли го на пистата, се настройвам за борба", споделя роденият в Ботевград атлет.
В последните години Дачев е измъчван от контузии и е далеч от най-добрите си резултати, но в сектора се появиха Атанас Русенов и Борис Божинов.
„Имаше период, в който като отивах на състезание в България и нямаше разлика с тренировката ми. Знаех, че и 7,40 м да скоча, пак ще стана пръв. Не беше добре", коментира Джоко.
Конкуренцията не пречи на приятелството в сектора за хоризонтални скокове. Там кипи винаги добро настроение, шегите и облозите са част от подготовката. А добрите взаимоотношения излизат и извън вратите на стадиона. Джоко дели апартамент под наем с Атанас Русенов в Пловдив, а отскоро под опеката на 34-годишният атлет е и младокът Дилян Захариев.
На европейското първенство в Торино Русенов е в първата квалификационна група в скока на дължина, която е рано сутринта. Джоко е във втората - около обяд. Атанасов обаче става рано-рано, за да е съпричастен със съперника си и свой приятел Русенов.
„Наско беше добре подготвен. В първия опит на квалификацията направи минимален фаул, а се приземи на около 7,95 м. След това не можа да намери разбега си и не направи добър опит. Остана извън финала", прави разбор Джоко.
Извън пистата
От Торино Николай Атанасов си тръгна с отличната оценка на специалистите, но той не успя да сложи в сака си играчки за сина си Александър.
„Бяхме настанени на място, в което в радиус на километри нямаше магазини. Иначе на Алекс винаги му купувам много играчки, казва таткото. - Той е много буйно дете. По цял ден не се спира. Скача, подскача, тича."
На 6-годишното дете му предстои да отиде на лагер с баща си за една седмица.
Между тренировките Джоко разтоварва не с ходене по нощни клубове, а със свирене на китара.
„Самоук съм. Имам електрическа китара, усилвател и става лудница вкъщи", искрен е атлетът.
Съседите не роптаят ли срещу музикалната му наклонност?
„Много ме обичат. Случил съм на готини съседи и никога не са дошли да се оплачат."
1-годишната му немска овчарка е почти непрекъснат негов спътник.
„Голяма красавица е. Много обича да се вози в колата. Тръгвам на ресторант, качвам и кучето в автомобила, а то остава да спи в багажника", разказва Джоко за домашния любимец.
Модерните технологии също са страст на атлета. От интернет се информира за новостите в Царицата. Атанасов намира и начин за забавление във виртуалното пространство, което понякога има още по-забавни последствия. След като през миналата година той се беше кръстил в Skype Джоко Пиандоко, а после там поясни, че пие само айрян, Ивайло Гаврилов му поднесе напитката от кисело мляко в ефира на БНТ.
Яна Касова
